Начало > СТАТИИ > ДЕЦАТА И ДВИЖЕНИЕТО
ДЕЦАТА И ДВИЖЕНИЕТО

 

 

ДЕЦАТА И ДВИЖЕНИЕТО


Най-доброто, което можем да направим за нашето дете, за да подобрим представянето му в училище, не е да го запишем на още един курс или занимания при частен учител, а да му осигурим време и условия за свободна игра.

 

Тичането подобрява дишането и кръвообращението, а следователно и оросяването на мозъка и по-добрата му работа. Скачането и пълзенето укрепват мускулатурата и подобряват стойката на чина, издържливостта на натоварване и контрола над тялото, което води до по-добри умения за писане. Криеницата развива вниманието и концентрацията, които са така необходими на малкия ученик. А доброто настроение и добрите взаимоотношения, които се раждат в процеса на всяка игра, допринасят за позитивната нагласа и оттам – за по-лесното постигане на набелязаните цели.

 

Целодневната организация на обучението в много училища предполага повече време, което детето прекарва в организирани занимания. Погрижете се да му осигурите време за свободна игра вкъщи и договорете с учителите и възпитателите време и място за такива занимания и в рамките на учебния ден.

 

 

ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ СПОРТНИ ЗАНИМАНИЯ


Много родители намират решение да осигурят необходимото движение на децата си, като ги записват на допълнителни спортни занимания. За да бъде тази крачка успешна, добре е да следвате някои основни препоръки:

 

  • Не забравяйте, че най-важната цел на детския спорт не са високите спортни постижения, а удоволствието от движението, любовта към активния начин на живот и балансираното развитие на децата.

 

  • Не се водете от собствените си амбиции или модни тенденции, а се съобразете с желанията на детето;

 

  • Имайте предвид, че в тази възраст костно-мускулният апарат и периферната нервна система все още не са достатъчно развити, така че силовите или прекалено екстремните спортове не са подходящ избор. Специалистите препоръчват спортове, при които има относително равномерно натоварване на цялото тяло – гимнастика, лека атлетика, плуване, танци.

 

  • Балансирайте между разбирането и постоянството – трудностите често карат децата да се откажат от избрания спорт. Потърсете причината за загубата на интерес, поработете върху елементите, които затрудняват детето, поинтересувайте се от емоционалната атмосфера по време на тренировките. Говорете с детето за очакванията, които имат към него треньорът и съотборниците му. Ако все пак видите, че детето трайно е загубило интерес към този спорт, не го насилвайте. Дайте му възможност да опита нещо друго.