Начало > СТАТИИ > ЗАЩО СЕ БУНТУВАТ ДЕЦАТА ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА?
ЗАЩО СЕ БУНТУВАТ ДЕЦАТА ПРЕЗ ПУБЕРТЕТА?

 

Според специалистите навлизането в пубертета започва около 10-ата година на детето. За нормална граница се приема при момичетата това да се случва между 9-ата и 15-ата година, а за момчетата – между 11-ата и 16-ата година.

 

Първата фаза на пубертета е известна като транзитна или преходна. Това е фазата, в която се намират обикновено голяма част от момичетата и поне половината от момчетата при преминаването им в пети клас. През транзитната фаза при децата настъпват физиологични промени, които подготвят тялото им да изпълнява след време репродуктивните си функции. Външно това се изразява с:

 

 

  • поява на вторични полови белези,
  • бурен растеж,
  • нехармонично развитие на различните части на тялото,
  • мутиране на гласа...

 

 

Понякога тези промени настъпват доста внезапно и със скорост, която трудно успяваме да осмислим. Промените в тялото са знаци и за промени в личността на детето.

 

В началото на юношеството пред нашите деца се очертава нов период, с нови задачи, с които те трябва да се справят успешно, за да се развият като пълноценни и самостоятелни личности.

 

Общуването с връстниците се превръща във водеща дейност: в тази възраст младият човек открива себе си чрез принадлежността към определена група. Тази задача не е никак лесна (спомнете си за вашето детство и не махвайте лесно с ръка: “А, други бяхме, друго беше”). Изграждането на отношения с връстниците отнема голяма част от времето и мисълта на нашия юноша както в училище, така и вкъщи. Това е и обяснението защо изведнъж започва да ни се струва, че любвеобилното и любознателно доскоро дете е загубило всякаква мотивация да учи и да се развива и често немотивирано сменя желанията, хобитата си, спортовете.

 

Вярно е, че ако в началното училище размяната на бележки, посбутванията, хихиканията, коментарите в час са били по-скоро спорадични, сега нарастват драстично. В тези жестове няма и най-малко желание да се провали часът или пък да се вгорчи животът на възрастните. Просто 40 минути учебен час изглеждат загубено време пред възможността да се продължи разговорът за новата компютърна игра или за това как Пламен бил погледнал Мими. В тази възраст от гледна точка на подрастващия тийн по-важното е приятелите да не те смятат за смотанячка/смотаняк, а не дали разбираш задачите по математика. Децата ни започват да се оглеждат в очите на другите и чрез тях да се опитват да очертаят размазаните щрихи на собствения си образ.

 

Ако се питате кои са другите, отговорът е - в повечето случаи това са приятелите, макар че ние, родителите, също продължаваме да сме важни и думите ни все още се чуват. Нищо, че детето може да скочи насреща ни, да ни обясни, че нищо не разбираме и след това да отиде да провери какво мислят и приятелите му. Всъщност тази проверка не е нищо друго освен един от първите признаци на здравословното отхвърляне на родителския авторитет. И в това няма нищо страшно. Напротив, по-страшно би било, ако подобен процес не протича. За да порасне, детето трябва да се отдели от родителите си и това отделяне започва със съмнения и противопоставяния. Приемете ги спокойно. Детето ви няма никакво желание да ви изхвърли от живота си или да не ви допуска в него. Най-важното нещо, към което трябва да се стремим през този период, е да запазим доверието си един към друг. Изглежда трудно, но не е чак толкова, а ако успеете да поддържате баланса на взаимното зачитане и уважение, по-лесно ще ви е и да подкрепите поразклатените устои на мотивацията за учене.

 

Повече за тийнейджърските неволи и родителската подкрепа можете да прочетете в Наръчника за родители на петокласници на Асоциация РОДИТЕЛИ, който тази есен отново ще се разпространява безплатно в училищата в цялата страна.

 

Източник на снимката: http://befit.bg/mag/