Начало > СТАТИИ > УЧИЛИЩЕТО Е ЗА ВСИЧКИ
УЧИЛИЩЕТО Е ЗА ВСИЧКИ

 

Асоциация Родители винаги е подкрепяла приобщаващото образование за децата със специални образователни потребности (СОП). Въпреки че специализираните училища са доста по-евтин вариант да се осигурят на едно място всички необходими технически помагала и средства за обучение на децата със специални нужди, истината е, че там те се чувстват отхвърлени от обществото и им е отказано правото да общуват с други деца. Ние вярваме, че България трябва да си постави за цел да осигури достатъчно добри условия, истинска подкрепяща среда за всички деца в масовото училище – така че те да порастат уверени и можещи възрастни. Именно това е същността на приобщаващото образование, но все още има няколко основни пречки, които затрудняват този процес:

 

Липсата на достъпна архитектурна среда като асансьори, рампи, просторни класни стаи, стаи със специално предназначение (сензорни, оборудвани с апаратура и уреди);

 

Липсата на достатъчно обучени специалисти, учители и ресурсни учители, които да работят за пълноценното интегриране на тези деца;

 

Най-основната пречка е може би свързана със страховете на родители и учители.

 

Ние нямаме за цел да оборваме тези страхове. Бихме искали само да си помогнем да видим безценните ползи за нас и нашето дете от общуването с различните деца. Съвременните проучвания показват, че основата на успеха в живота днес не лежи нито в академичните знания, нито в коефициента на интелигентност, а в два други вида интелигентност – социалната и емоционалната. Трябва да разбираме нуждите на другия и да умеем да се поставяме на негово място, а това става чрез приемане, че всички сме различни, но въпреки това повече си приличаме, отколкото се различаваме.

 

Ето още 5 ползи за всички деца от приобщаващото образование:


1. „Повторението е майка на знанието.“ Преразказването на наученото на някой, който все още не го разбрал, е отличен начин за преговор без досадата от механичното повторение на вече наученото. Това затвърждава знанията на децата от „бързата писта“ и ги прави по-устойчиви.

 

2. „Така хубаво им го обясних, че чак аз го разбрах.“ В тази преподавателска шега се крие голяма доза истина – не можеш да обясниш добре нещо, което не си разбрал добре. Често пъти децата имат повърхностно и неустойчиво разбиране за материала, макар и на пръв поглед да изглежда, че са го схванали. Влизането в ролята на учител е път към усъвършенстване на аналитичното и критичното мислене на „бързите деца“ – за да обясниш нещо на някой друг, се налага да го осмислиш по-добре.

 

3. „Този, който учи другите, учи себе си.“ Когато детето трябва да обясни нещо на свой съученик, то мобилизира творческия си потенциал. Така детето развива не само интелекта си, но и артистичните и презентаторските си умения.

 

4. „Кажи ми и ще забравя. Покажи ми и ще запомня. Включи ме и ще разбера.“ Когато детето влиза във взаимодействие със своите съученици по повод усвояването на материала, започва да работи не само рационалното му мислене, но се включват и емоциите му. Това превръща ученето в преживяване, задейства се и така наречената „процедурна памет“ и усвоеното остава като устойчиво знание.

 

5. „Този, който иска да прави всичко сам и да си присвои всички заслуги, никога няма да стане велик лидер“, казва Андрю Карнеги. За децата е важно да разберат, че понякога личният успех не е достатъчен. Уменията да работиш в екип и да откриваш и мобилизираш силните страни на хората около теб, дори когато на пръв поглед те изглеждат изтъкани от слабости, са ключови за успеха в съвременния свят, където вече не се състезават индивиди, а групи, екипи, компании.

 

Повече за успешната адаптация на най-малките ученици към училищната среда можете да научите от изцяло обновеното издание на ежегодния Наръчник за родители на първокласници на Асоциация Родители, който и тази есен ще се разпространява безплатно в училищата в цялата страна.