Начало > СТАТИИ > Агресията между деца - реална или виртуална: какво можем да направим?
Агресията между деца - реална или виртуална: какво можем да направим?

 

Въпреки всички усилия, които полагаме, за да цари мир и хармония във взаимоотношенията на децата в училище, може да се случи така, че детето ни да се сблъска с прояви на агресия. Какво можем да направим в такъв случай?

Преди всичко трябва да умеем да различаваме отделните прояви на по-груба игра между децата от истинския тормоз. Тормозът се състои в продължителни и постоянни действия, оказващи физическа или психическа вреда на някого, който не е в позицията да се защити: системна кражба на джобни пари, злобни подигравки и неуместни шеги, понякога дори бой. В последните години тормозът все повече се пренася онлайн чрез използването на интернет или на мобилния телефон – обидни или злонамерени послания чрез sms-и или mms-и, заплахи през електронни писма, кражба на профили в социалните мрежи, коментари в чата, неприлични и неудобни снимки или други още по-крайни форми като уебсайтове, създадени с намерение за причиняване на вреда на отделен човек или група от хора.


Всички форми на тормоз в мрежата имат много по-вреден ефект от обикновения тормоз, тъй като авторите му се чувстват силни поради анонимността си и жертвите няма къде да се скрият от своя преследвач – те могат да бъдат жертви ден и нощ, навсякъде, където и да са. Онлайн тормозът излиза далеч извън рамките на училищния двор и остава в пространството много по-дълго време от изречената дума, което прави потърпевшия уязвим през цялото време. Анонимността на отсрещната страна пък създава изкуствено усещане за недосегаемост.


Тормозът е форма на междуличностен конфликт и може да бъде прекратен, затова бъдете готови да го разпознаете и да действате!

Едно от най-големите предизвикателства за родителите е да знаят, че детето им има проблем, а не е способно да говори за него. Някои деца не са склонни да споделят своите тревоги. Но вие можете да работите върху това детето да свикне да споделя с вас.


Какво можете да направите, за да споделя детето с вас?

1. Слушайте внимателно. Всеки иска да бъде изслушван, включително и децата. Когато детето ви започне да изразява своите идеи за света, слушайте с уважение какво говори.

2. Не прескачайте направо на заключението. Понякога на децата им отнема много време да стигнат до същността на историята си. Опитайте се да не  отговаряте, преди да сте чули края.

3. Похвалете детето, когато ви помоли за помощ. Това е добър начин да окуражите детето да дойде отново да сподели своите притеснения.

4. Уважавайте проблемите на детето, дори да смятате, че то няма такива. Ако се подиграете на детето заради страха му от чудовището под леглото, по-късно то няма да сподели с вас за побойника, който го тормози.

5. Припомняйте периодично на детето, че трябва да дойдат при вас и да сподели, ако някой го заплашва или се чувства застрашено от нещо.

Повечето деца, започвайки училище, имат трудности във взаимоотношенията със своите връстници. За психичното здраве на малчуганите е важно те да са спокойни за своята сигурност в чуждата среда. Полезно е, преди проблемите да възникнат, да установите правилата за безопасността на детето.


Когато усетите, че има някакъв проблем с вашето или с някое друго дете, не се колебайте да споделите с класния ръководител. Заедно с него ще намерите решение, което може да помогне по най-добрия начин. Бихте могли да потърсите помощ и от училищния психолог или педагогически съветник. В случай, че тормоза се случва онлайн можете да се консултирате със специалисти от Националния център за безопасен интернет на тел. 124 123 или чат линията в сайта. Ако тормозът продължи, не спирайте, а се обърнете към други хора и специалисти – ръководството на училището, външни специалисти – психолог, медиатор, експерт от Отдела за закрила на детето (ОЗД) или на Национална телефонна линия за деца тел. 116 111 към  Държавната агенция по закрила на детето (ДАЗД).


Не изключвайте вероятността, че освен жертва детето ви може да се окаже и в ролята на насилник. От родителска гледна точка това е доста по-трудна ситуация.


Как да постъпите, ако детето ви е в ролята на насилник?


1. Изяснете фактите. Поискайте максимално подробна информация какво точно се е случило, без да да се впускате в обвинения чия е вината.

2. Изразете съчувствие за сложната ситуация и покажете готовност да предприемете мерки за изясняване на проблема.

3. Запазете спокойствие, критикувайте конкретното поведение и се въздържайте от емоционални изблици и квалификации за личността  на детето като цяло. Потърсете съвета на педагогическия съветник или на психолог.

4. Ако проблемът се появи  повече от три пъти за два месеца, приемете, че не се справяте успешно с разрешаването му и потърсете специализирана помощ от психолог.

Повече за успешната адаптация на най-малките ученици към училищната среда можете да научите от ежегодния Наръчник за родители на първокласници на Асоциация Родители, който се разпространява безплатно в училищата в цялата страна.