Начало > СТАТИИ > ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ЕКСТРА, НАРЕЧЕНА „ПУБЕРТЕТ“
ДОПЪЛНИТЕЛНАТА ЕКСТРА, НАРЕЧЕНА „ПУБЕРТЕТ“

Според специалистите навлизането в пубертета започва около 10-ата година на детето. За нормална граница се приема навлизането в пубертета при момичетата да е между 9-ата и 15-ата година, а за момчетата – между 11-ата и 16-ата.

Първата фаза на пубертета е известна като транзитна или преходна. Това е фазата, в която се намират обикновено голяма част от момичетата и поне половината от момчетата при преминаването им в пети клас. През транзитната фаза при децата настъпват физиологични промени, които подготвят тялото им да изпълнява след време репродуктивните си функции. Външно това се изразява с: поява на вторични полови белези, бурен растеж, нехармонично развитие на различните части на тялото, мутиране на гласа... Понякога те настъпват доста внезапно и със скорост, която трудно успяваме да осмислим.

Промените в тялото са знаци и за промени в личността на детето. Тази тема е твърде обемна, затова ще се спрем на няколко детайла, свързани с училището.

В началото на юношеството пред децата (и пред вас, разбира се) се очертава нов период.

Водещата дейност е общуването с връстници: така младият човек открива себе си чрез принадлежността към определена група. Тази задача не е никак лесна (спомнете си вашето детство и не махвайте лесно с ръка: “А, други бяхме, друго беше”). Справянето с това предизвикателство отнема голяма част от времето и мисълта на вашия юноша както в училище, така и вкъщи. Това е и обяснението защо изведнъж започва да ви се струва, че любвеобилното и любознателно доскоро дете е загубило всякаква мотивация да учи и да се развива и често немотивирано сменя желанията, хобитата си, спортовете.

Ако до миналата година размяната на бележки, посбутванията, хихиканията, коментарите в час са били по-скоро спорадични, сега нарастват драстично. В тези жестове няма и най-малко желание да се провали часът или пък да се вгорчи животът на възрастните. Просто 40 минути час изглеждат загубено време пред възможността да се продължи разговорът за новата компютърна игра или за това как Пламен бил погледнал Мими. В тази възраст по-важното е приятелите да не те смятат за смотан, а не дали разбираш задачите по математика. Децата започват да се оглеждат в очите на другите и чрез тях да се опитват да очертаят размазаните щрихи на собствения си образ. Ако се питате кои са другите, отговорът е - в повечето случаи това са приятелите, макар че родителите също продължават да са важни и думите им все още се чуват. Нищо, че детето може да скочи насреща ви, да ви обясни, че нищо не разбирате и след това да отиде да провери какво мислят и приятелите му. Всъщност тази проверка не е нищо друго освен един от първите признаци на здравословното отхвърляне на родителския авторитет. В това няма нищо страшно. Напротив, по-страшно би било, ако подобен процес не протича. За да порасне, детето трябва да се отдели от родителите си и това отделяне започва със съмнения и противопоставяния. Приемете ги спокойно. Детето ви няма никакво желание да ви изхвърли от живота си или да не ви допуска в него. Най-важното нещо, към което трябва да се стремите през този период, е да запазите доверието си един към друг. Изглежда трудно, но не е чак толкова, а ако успеете да поддържате баланса на взаимното зачитане и уважение, по-лесно ще ви е и да подкрепите поразклатените устои на мотивацията за учене.