Начало > СТАТИИ > ЗАСИЛЕНО ЖЕЛАНИЕ ЗА САМОСТОЯТЕЛНОСТ
ЗАСИЛЕНО ЖЕЛАНИЕ ЗА САМОСТОЯТЕЛНОСТ

Детето вече се чувства голямо и иска към него да се отнасят като към голям човек. Разбира се, това няма да му попречи само след пет минути да се хвърли на врата ви или да се сгуши до вас в креслото. Но и през ум да не ви е минало вие да се опитате да се държите с него като с бебе, особено ако наоколо има други хора. Сега е удобният момент да му покажете, че му давате възможност да взема самостоятелни решения, но това означава и да поеме отговорност за последствията от тях. Дрехите за пореден път са разхвърляни из цялата стая? Не мърморете, само напомнете, че за дрехите има закачалки в гардероба, а за мръсните – кош с пране. Ако на другата сутрин се развихри лека буря, че блузата е измачкана, а чорапите - мръсни, само констатирайте факта с нещо от типа: „Да, гадна работа. Ако блузата беше на закачалка, а чорапите – в коша, нямаше да е така.“ Детето само ще си направи извода. Ако не от първия път, то в някой от следващите.

Пети клас е периодът, когато повечето деца започват сами да ходят на училище. Помогнете на детето да изгради спокойствие и самочувствие, че може да се справи: няколко пъти изминете заедно пътя до училище и обратно по най-безопасния маршрут; ако се налага да ползва градски транспорт, обърнете му внимание как да разпознава спирките, да следи дали номерът на автобуса е точно този, който му трябва, дали не се качва в обратната посока...

Проверете дали  ключът на детето не заяжда в ключалката и изтренирайте пускането и спирането на алармата, ако ползвате такава. Договорете се към кого може да се обърне, ако изпадне в затруднение във ваше отсъствие – съседи, роднини, полиция... Оставете на видно място списък с важни телефонни номера и следете детето да има под ръка работещ телефон.

Накратко:

· Говорете с детето всеки път, но най-вече, когато то има нужда от тези разговори. Не подценявайте тревогите му.

· Уважавайте мнението му, но поставете ясни правила и следете за тяхното спазване.

· Не се отнасяйте с пренебрежение към опитите му да се държи като голямо. Това е нещо като игра на подражание, чрез която детето се учи.

· Внимавайте, когато критикувате. Стремете се да критикувате поведение, определено действие или реакция, но не и личността на детето.

· Хвалете! Не приемайте, че одобрението ви се подразбира. Всеки път, когато детето направи нещо, което заслужава похвала, му го кажете.

· Формулирайте ясно какви резултати очаквате от детето, но го оставете само да извърви пътя до тях.

· Припомняйте си от време на време, че не е лесно да си нито голям, нито малък, ту знаещ, ту незнаещ и проявявайте повече търпение.