Начало > СТАТИИ > ВАЖНИ ЛИ СА ОЦЕНКИТЕ?
ВАЖНИ ЛИ СА ОЦЕНКИТЕ?

Разбира се, оценките в училище, наградите от конкурси и олимпиади не са за пренебрегване, те все пак са критерий за знанията на детето. Успехите в ученето са пряко свързани с училищния живот на детето, неговите взаимоотношения със съучениците, учителите, родителите. И все пак, какво означава успехът в училище? Това е достижение не само на самия ученик (без да омаловажаваме неговата заслуга), а и на неговите учители и родители.

Нека сега си представим ситуация, в която детето се старае, но оценките, които получава не са отлични, а добри. Родителите с всички сили се опитват да „повишат“ успеха, но с всяка година това става все по-трудно. Някои махват с ръка и приемат положението, други не спират с усилията... И едните, и другите обикновено трудно преживяват неуспеха на детето си на учебното поприще. Възниква въпроса, какво да правят в такива ситуации родителите?

 

 

Синдрома на отличника

Като начало е добре да разберем, че не всички деца-отличници успяват в живота. Често се случва, детето, което е завършило с отличие училище, след това да се окаже „вечния студент“, тъй като просто иска да си почине от безкрайното учене, задачи, изисквания... и да „вкуси“ от забавленията на живота, тъй като до този момент дори за обичайните разходки със съученици е нямало време. Освен това, родителите, предивяващи прекалени  изисквания към децата си, възпитават у тях „синдрома на отличника“. Това е свързано с възможни проблеми със съня в ученическа възраст, физическо и психическо изтощение, поява на тревожност. Възрастните хора, страдащи от тези синдроми, не са в състояние сами да оценят резултатите от своята работа, те имат нужда признанието да дойде отвън – от началника, от приятелите, отродителите, като цяло от значими фигури в тяхното обкръжение. Ако няма похвали, одобрение, признание, започват да си мислят, че нещо не правят както трябва. Освен това, хората със „синдрома на отличника“ реагират негативно на критика и неуспех. За тях това не е просто някаква неприятност, а буквално катастрофа.


Как да помогнете на детето да се учи по-добре

Съвсем не означава, че родителите, чиито деца имат средни и добри оценки, трябва да се примерят и нищо повече да не правят. Ученикът има нужда от вашата помощ и подкрепа.

Според необходимостта, помагайте на децата си с домашните. Освен това е добре да сте наясно, дали детето разбира материала, който се изучава в училище. Ако има „бели полета“ в знанията, непременно помогнете, за да се навакса изпуснатото.

Отчитайте и това, че детето може да има интерес примерно към математиката, но литературата по никакъм начин да не му допада. В този случай е добре да помислите как да му помогнете да разбере „омразния“ предмет и да намери и в него нещо интересно и ценно.

Непременно хвалете детето за всеки положителен успех. Между другото, добре е да хвалите не само малките ученици, но и подрастващите, тъй като те не по-малко се нуждаят от одобрението ви.

И не забравяйте да казвате и доказвате на децата си, че ги обичате такива, каквито са, независимо от техните оценки в училище. В крайна сметка, само щастливият човек може да бъде успешен – понятие, което включва много смисли в себе си, далеч не ограничаващо се само с дадени оценки.