Начало > СТАТИИ > Какво да правите, ако детето не иска да чете...
Какво да правите, ако детето не иска да чете...

Много родители споделят, че в началните класове децата им не искат да четат. Това, по-скоро, е психологическа особеност на възрастта, отколкото проблем. Знаейки за тази „особеност“, много лесно може да разрешите ситуацията J. В началните класове е хубаво обучението да протича под формата на игра. Разбира се, децата в първи и в четвърти клас се различават, но всичките обичат да играят. Някои родители могат да възразят: „Моето дете прави това, което му кажа, като му кажа да чете и чете, без значение дали иска или не. Но помислете, вие как се чувствате, когато ви се казва какво да правите – било то на работа, в семейството... Може би ви се иска да отговорите, че и сами знаете, какво да правите, нали? Децата също имат право да решат, какво искат да правят. Въпреки, че често желанието и нуждата всъщност са различни J. За да могат все пак да се „срещнат“ е добре да приложите малки хитринки, използвайки именно играта.

 

 

Ние, възрастните, забравяме, как като сме били деца, сме искали също да играем, а не да четем... Родителите, разбира се, може да задействат своя авторитет и да застяват децата да четат, но от това няма да има големи ползи. Скоро децата ще пораснат и вашият авторитет няма да помогне. Авторитетите постоянно се сменят... До 7 години мама е неповторим авторитет. От първи до четвърти клас авторитет е учителят. После идва ред на приятелите, на по-големите и т.н. След това авторитетът отново може да се върне към вас, но само ако порасналото дете ви има доверие.

И така, в началние класове, учителят е безспорен авторитет. Какво да правят родителите? Станете приятел на детето! Защо приятел, а не учител? Защото то вече има учител, който го учи и не играе с него (въпреки че в началните класове учителите често играят с децата). Да, бъдете приятел, който е готов да поиграе. Наблюдавайте, на какво играят малките ученици. Ще установите, че те копират живота на възрастните. Затова и вие играйте с него „на възрастни“. Вариантите са много. Всичко зависи от вас и вашето семейство. Ако имате и други деца или баба, дядо, то понякога е полезно и тях да включвате в процеса. Ето и няколко примера:


*Дошли сте си от работа и трябва да приготвите вечерята. Предварително помолете детето да направи импровизирано телевизионно студио. Съобщете му, че то ще бъде водещ на програмата „На гости на приказките“ (ако трябва да прочете приказка) или „На гости на...“ (името на писателя, от когото е текста в читанката примерно). Кажете, че много хора, докато са в кухнята и приготвят вечеря, гледат телевизия. Така и вие, докато приготвяте, ще гледате неговата програма J.

*Идвате си от работа и сте много уморени. Помолете детето да ви прочете нещо приятно, за да възвърнете силите си и заедно да поиграете после на... „Не се сърди човече“. Вие сядате на дивана, затваряте очи и детето започва да ви чете „вълшебно произведение“. След като го прочете, се случва чудото – „оздравявате“ и играта започва...

*Вечер е. Късно е, но е нужно да се почете малко. Кажете на детето, че когато е било малко вие сте му чели вечер преди да заспи, а сега е негов ред. Предлагате да си размените ролите – то да е майката или бащата, а вие – детето. Непременно трябва да ви приспи J.

*Обикновено децата обичат да играят „на училище“. „Учениците“ (това сте вие, играчките) сядат и слушат. Детето е учителят, който ще реши с какво да ви занимава – с четене, писане, смятане... Не забравяйте да грешите, за да може „учителят“ да ви поправи J.