Начало > СТАТИИ > Как да възпитате щастливо дете?
Как да възпитате щастливо дете?

 

Възпитанието на детето е важен и отговорен процес. Какво можем да направим като родители, за да растат децата ни щастливи...

 

1.Децата са отражение на вътрешния свят на родителите. Те ясно копират модела на поведение на възрастните. Затова първият съвет е: нека започнем от себе си. Нужно е да обръщаме внимание на здравето си, начин на живот, хранене, отдих... Спокойните и радостни родители, излъчващи здраве, позитивизъм и увереност са добър прием за подражание.

 

 

2. Важно е да следим за своето емоционално състояние. Можем адекватно, разумно и мъдро да оценим дадена ситуация, ако сме уравновесени, спокойни и стабилни. Ако чувстваме гняв, агресия или обида, не бива да бързаме с изводите и още повече с действията. Нужно е да дадем време на себе си, да преосмислим случващото се и тогава да  действаме. Реакциите ни, в зависимост от емоционалното състояние, биха били различни. Да не забравяме, че сме пример за подражание.

 

3.Добре е, ако възприемаме лошото поведение на детето като информация за размисъл. Със своето поведение детето иска да ни каже нещо (може би не му достига внимание, бори се за първенство, отмъщава си и т.н.).

 

4.Некса не слагаме епитети на децата си. Децата стават такива, каквито считат себе си. А представите им се формират въз основа на това, което чуват от възрастните.

 

5.Най-добрият начин да научим детето да уважава нашите  желания и действия е като се научим да уважаваме неговите. Именно взаимното уважение е залог за любяща и приятелска атмосфера в семейството.

 

6.Не бива да критикуваме самото дете, а конкретната постъпка. Би следвало да кажем: „Разочарован съм, че си се успал за училище“, а не „Ти си толкова безотговорен“.

 

7.Детето трябва да чувства, че го приемаме и обичаме такова, каквото е. Става дума за безусловно приемане и одобрение. Аз те бичам, не защото си направило това или онова, а аз те обичам просто, защото те имам.

 

8. Децата общуват много по-лесно и чуват нашите молби, ако се обръщаме към тях като към равни, а не като командири към подчинени. За да „чува“ детето молбите и желанията ни, нужно е да застанем на неговото равнище и да имаме контакт очи в очи.

 

9.Децата трябва да чувстват, че са нужни, полезни и важни. Така ще им помогнем да реализират себе си и да осъзнаят чувството за собствената си значимост.

 

10.Наша е отговорността да предоставим на детето у дома атмосфера на хармония, спокойствие, разбирателство. Нека винаги чувства нашата подкрепа и готовност за помощ. Така то ще расте по-уверено и по-щастливо.