Начало > Новини > Каузата на децата
Каузата на децата

 

В може би най-забележителния си труд „Каузата на децата” (1985) Франсоаз Долто за първи път разглежда света изцяло от гледна точка на детето и неговия интерес. Тя проследява жизнения път на човека, излагайки схващанията си за начина, по който да общуваме с децата от раждането до съзряването им, отдавайки, както винаги дотогава, подчертано, огромно, първостепенно, неоспоримо, фундаментално значение на езика в развитието и изграждането на словесното човешко същество. Особен интерес представляват препратките й към собствената й биография: интуицията й на малко момиче, което иска да стане „доктор по възпитание”, първите контакти с малките болни, работата й в екип, опитът от Зелената къща, петдесет години работа с деца… и „утопиите й за утрешния ден”, както сама ги нарича.

 

„Каузата на децата” е най-революционната от всички книги на голямата психоаналитичка, мечтателка и гениална визионерка, каквато е Франсоаз Долто. И може би в едно по-далечно, но не и недостижимо бъдеще идеите й за „Детски генерални щати”, за ранно пълнолетие, за ново отношение към парите, за избираемост на учебните дисциплини и на посещаемите часове, за право на реален глас в управлението на обществото, може би един ден тези идеи ще бъдат осъществени и децата ще станат равноправни и уважавани човешки същества от най-висш порядък.

 

За Франсоаз Долто

Франсоаз Долто (1908-1988) е една от големите фигури на френската и на световната психоаналитична наука. Трудовете й са станали класически, а оригиналният й принос към познанието за дълбинното у човека е вън от съмнение.

Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа „детската кауза“.

Идеите си развива в дипломната си работа „Психоанализа и педиатрия“ и в книгите си „Детство“, „Каузата на децата“, „Всичко е език“, „Евангелието и рискът от психоанализата“, „Играта на желанието“, „Трудно е да се живее“.

Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция - тя заема в науката свое собствено самобитно място.